автор: galiakara

Беше се превърнала в кълбо от нерви. Опита се, седейки на бюрото да си направи масаж,
да се отпусне с равномерни вдишвания... Нищо не помагаше,защото не можеше да се пребори в момента с яда си. Знаеше, че ако не се успокои, ще получи онова досадно главоболие, което в последно време често я спохождаше. Но как да не се впряга, когато шефът й днес следобед, два часа преди приключването на работната седмица й "сервира" новината, че му необходима през уикенда! Плановете й тотално се проваляха.
Беше запазила една вила в планината, където отскачаха с приятеля си винаги, когато им позволяха служебните ангажименти. Проблемът не беше в това, че щеше да си плати неустойката, а че от три дни насам тайничко си мечтаеше за този уикенд и сега й беше трудно да се съсредоточи към работа.
Трябваше да признае, че предложението на шефа я поласка. Искаше обезателно да бъде плътно до него при сключването на новия договор с руснаците, макар че всичко предварително бе уговорено и уточнено. Оставаха подписите на двамата босове, за да се узакони една дългоочаквана и много добре проучена сделка, от която тяхната корпорация щеше да получи милиони печалба.
Всичко това щеше да се случи в понеделник и тя щеше да е налице, но сега- през уикенда шефът неочаквано пожела да го съпровожда в посрещането на тримата представители на руската фирма, в настаняването им, в организирането на почивката и развлечението им. Наистина, в тази дейност нямаше по-добра от нея, не само заради специалността, която беше получила-обществено-икономически международни връзки. Носеше го в кръвта си. Умееше да общува с хората, да ги претегля бързо и точно, да съветва където трябва и колкото трябва. Беше получила признанието на шефа си и затова за пет години стаж в корпорацията, беше се изкачила до поста Съветник по маркетинга. Получаваше една от най-високите заплати и всички я считаха за преуспял млад специалист с голямо бъдеще. Тази оценка обаче вземаше обаче и своите жертви...
Не може да имаш пълноценен личен живот и да градиш перфектна кариера, момичето ми! - често подхвърляше баща й. Или едното или другото "ще куцат".
Не забравяй, че съм Овен, татко! - упорстваше тя. Инатът ми е безкраен! Ще се справя и ще докажа, че поговорката "Две дини под една мищница не се носят" има и изключения!
Живееше все още с родителите си и това до голяма степен й помагаше, защото не се грижеше за досадните домашни задължения. С тях се справяше майка й, която от две години беше пенсионерка. Брат й завърши магистратура в Англия, намери си работа и остана там. Само по празниците отскачаше да ги види, да се разтъжи с приятелите си и отново бързаше да се върне. Къщата им, наследство от дядо й, беше в един от най-хубавите квартали на столицата- на два етажа с голям двор, почти половин декар. Грешно беше да пренебрегне тези удобства и да се настани в центъра в някакъв апартамент, да плаща наем, само за да докаже, че е самостоятелна. Държеше на общественото мнение, но не му робуваше. Свободолюбивата й натура не понасяше куртоазията и псевдокултурата, нито мегаломанията и чувството за величие. Затова се чувстваше прекрасно под родителската стряха и нямаше намерение да я заменя с нищо, поне до момента...
Телефонът рязко иззвъня и Теменуга сякаш се събуди стресната от мислите си. Беше шефът. Извини се, че не беше успял по-рано да я предупреди за решението си. Помоли я да мине през кабинета му, за да направят някои уточнения по програмата за следващите два дни.
Е, и на това да си благодарна! Все пак има учтивост в този човек! Не е като някои други новобогаташи, чиято лексикология въобще не познава израза"Извинете"!- рече си мислено девойката. Обаждането като че ли я освежи, създаде й малко по-различно настроение от това, в което беше изпаднала. Сега обаче оставаше най-трудното- да съобщи на Петър за проваления уикенд. Знаеше, че ще я разбере,че няма да й се разсърди, но знаеше също,че новината ще му създаде меланхолия.
Бяха приятели от ученическите си години. Петър беше от Плевен, но учеше в Езиковата гимназия и живееше при сестрата на майка си. После, докато следваха, връзката им прекъсна. Срещнаха се отново съвсем случайно/ако въобще съществува нещо случайно на този свят!/ на една театрална постановка и с радост установиха, че въпреки раздялата, симпатията между тях беше останала. Започнаха отново да излизат заедно. Организираха срещите си трудно, защото и двамата бяха хора на кариерата, с принципи и отстояване на лични амбиции и цели. Но всеки от тях уважаваше територията на другия, без да се вмесва в нея или налага своето мнение. Затова пък, когато откраднеха време за себе си, лудееха като малки немирни деца. Какви ли щуротии не измисляха, къде ли не пътуваха, как ли не се забавляваха! Никога не говореха за чувства и любовни връзки. Подхождаха си, прекарваха чудесно времето си заедно и това сякаш ги задоволяваше. Интимността помежду им дойде съвсем естествено в една студена зимна нощ, когато бяха на излет в Пирин преди почти две години.
Бяха си наели едно малко симпатично апартаментче в един от новопостроените хотели в подножието на планината. Целия ден вилняха по ски пистата. Вечерта, скапани от умора, се прибраха, изкъпаха се и решиха да слязат да хапнат нещо в ресторанта. Но и двамата в един глас предложиха да си организират вечеря пред камината. Поръчаха си и две бутилки червено вино.
Хотелът беше изграден и обзаведен в стар български стил- с наровете му, с полиците пълни със старинна посуда, с губерите и пъстрите тъкани черги. В близост до камината, върху едно дебело халище се кипреше дървена синия с няколко трикраки столчета. Там се настаниха, опитвайки като изгладнели вълци от всичките вкуснотии, които си поръчаха. Пийваха от пръстените чаши кърваво-червеното винце и се наслаждаваха на топлината, излъчваща се от пукащите в камината дърва.Умората изчезна и отстъпи място на онова толкова естествено чувство, което изпитват двама млади хора, които се харесват. Страстта ги овладя, превзе сетивата им, разбуни душите им. Отдадоха й се безрезервно, без страх, без скрупули...
Така започна връзката им, която до сега продължаваше със същата сила, както в началото.
/следва/