автор: ednaotvas

С пулсиращи,
горещи върхове на пръстите,
задържам.
И ги стискам.
Почти насила...
Вързопче
от копнежи и мечти.
Изгарят и изплъзват се.
Непредвидими като мен.
Увити в снопче
от същността ми.

/В средата им
стои душата ми
прегръща ги и гали нежно.
Лицата им оглежда,
в очите им настойчиво се взира.
Изследва нейни ли са
или промъкнали се пришълци.

Понякога се случва -
изпускам някоя и тя без мен умира
До съживяването й,
когато я заливам
с огън от сълзи./

И с времето и опита дотук разбрах,
че само дързостта и топлината
оставят живо
всяко несбъднато желание.
Оживотворяват
всяка
(дори и най-налудничавата)
мечта,
попаднала на правилното място
и оцеляла там -
положена на святия олтар,
на границата между обиталището
и жертвеникът
с рАзпнатия разум...,
пречистен от пламъците на сърцето.