автор: katbalu

Не дървета, а цветни фонтани...
Не вода - а тичинков прашец...
ред от свещници - лунно огряни
а в короните - звук на скорец...

Във листенцата- Пижо и Пенда
хороводно потропват с крачка...
А, в небето не облак- а, лента
от летящи и верни крила...

По асфалт шепот нежен на стъпки
в съпровода на влюбен чадър.
Под тюрбето вали от целувки
а отдавна е спряло навън...

Омагьосано слънцето пие
мед от стомни на кротка пчела...
Пролетта топва в изгрева пръсти
и витражно докосва света...