автор: kalina

Жувотя й убаф!
Дъл гурчиф, дъл сладък...
Да ней безсолен. Тряа да има фкус!
То колку е, аслъ, пу чашка ни са пада –
ни тря са пие биз мизе и "наизуст";)

С дубра кумпания и с табиет, и с чуфству,
не тъй да са увяткаш кату змей.
Мчи правилнуту пийни е искуфству,
щот инак пу средата шти призлей.

На тънки глътки, с кеф и по-пулека,
кажи наздрави, пък мизе си забоди...
Какó му тряба, санким, на чувека?!
Убаче ората сми нявгаш будали.

На крак, на екс, на гладну, на сърдиту,
ф ина ръка със чашката, пък другата ф юмрук.
На сутринта ни помним ич изпитуту,
устая сал мижду ругити махмурлук.

Е, ко й ся туй? Да не да й ногу умну
или изискану или ни знам си ко...
Напълни са света със ненормални луди,
напити éптен на афтупилот.

Жувотя яз с ъфинитет гу путрибявам,
закот дан земи той да ма употреби.
Са хиля кат прустачка, шма прущава.
Таквоз мий ф чашката.

(и у главата можи би)