автор: Ekvilibrist

Вятърът, така унесен,
горски хлад довя.
А потокът призори
ме срещна с песен,
зад хълма тайнствено долази
златно-огнена зора.
Поляната със макове
огря във мека светлина.

Сега в шепите държа глухарче.
То тихо ми нашепва,
че пусна ли го -
ще полети до края на света.