Във твоето безмълвие застивам,
стопява се живецът ми полека…
Надявам се, че още не умирам,
но лед пълзи по всяка моя клетка.
Студен и страшен се промъква мракът
в сърцето ми, поляга във очите,
запълва ме изцяло – без остатък.
Замират в мене светлините.
Мълчание във устните ми вие,
замръзват думите ми, посинели.
Заспива и последната ми сила…
Немея. Пустош. Няма оцелели…