Времето тука е хубаво,
та рекох да питам „При теб?”
Днес смазвах на прозореца пантите,
неползвани сякаш от век.
Кръстосах две пролетни улици -
напряко, че ме мързи.
Пак има от малките калии
и още на тези цени.
При теб как е с новата работа?
...и тази цигара горчи
...нали пак поскъпна тютюна...
А как си с почивните дни?
Палтото ти още е тука.
Мини като можеш. В неделя?
Две малки рисунки ти пазя,
рисувани специално за теб.
Уж не мисля кога ще се видим,
а то - две назад, раз напред
и пак се намръщвам на книгата,
като сърдит на слънцето слънчоглед.
...стига вече за себе си
...допушвам и лягам да спя.
Варна 18. 03. 2011г.