Строени в малки локвички са капките
на бързо отминаващият дъжд.
Лицето им след полета измито е,
еднакви са те всичките под шапката
на локвата.
Безлични като буйна ръж -
не знаеш в нея що ли има скрито.
Заобикалям, да не счупя крак,
или пазвантинът на ръжената нива
да не реши, че съм поредният спасител.
От опит ли ръжта ми дава знак,
премята се в борбата си красива
със себе си
и с ръжената пита?