автор: geostal

Омръзна ми да ме нагрубяват, да ме ругаят колко съм била нещастна, бедна, унила, затихваща, умираща…Не ме наричат по име, а ме назовават с „тая”, пренебрегват ме, бягат от мене, сякаш съм заразна или прокажена. Страдам, когато обичат други, хвалят ги колко са красиви, богати, всичко си имали, а аз съм бедно сираче, захвърлено в ъгъла, мръсно, непотребно…
При другите имало от пиле мляко: нови дрехи, нови коли, всичко било по стандарт, всичко било точно. А аз съм бедна, ограбена, подигравана, насилвана, все искат от мене, все ме дърпат грубо за ръкава с „дай!”, а когато аз поискам, бягат, ослушват се, крият се, мащеха ме наричат, оплюват ме тук и пред другите, че няма да се оправя, че все такава ще си бъда – втора употреба: безнадеждна, омърлушена, съсипана, съкрушена, че все нещо правя, не както трябва, че ще дойде време да се стопя, да изчезна…И кълнат ли, кълнат, проклятие след проклятие…
Боли, много боли! Кога се появиха тези безродници, сребролюбци, егоисти, хора без морал, гейове, лесбийки, педофили, геронтофили, нещастници, които в наглостта си казват, че са мои граждани, че имат права, както и другите – скромните, трудолюбивите, родолюбивите, търпеливите, които страдат с моето страдание.
А как искам да бъда и аз обичана, да ме харесват и желаят, да копнеят за мене, да ме уважават, да ме боготворят, да се прекланят, да се гордеят, че съм единствена, незаменима, красива, че няма друга като мене и няма да има…Да страдат, когато ме напускат, както и аз страдам, да се върнат при мене в топлите ми прегръдки, защото са мои деца и искам да се раздам докрай на всеки един. Искам да ме наричат: моята, любимата, нашата, прекрасната…
Омръзна ми да ме наричат… Абсурдистан!
Нека бъде : Родино! Българийо!