автор: Orit_M_Amar

На М

Ева затвори вратата след себе си и въздъхна.
Погледна с досада мръсните чинии в мивката. Трохите по покривката и смачканата мазна салфетка, от която се подаваше обелка от салам показваха, че мъжът ѝ се беше връщал за обяд. Опита се да забрави за ежедневните унижения в къщи и в офиса и като по навик тръгна към компютъра.

Позна го веднага. Беше остарял и понапълнял, но изглеждаше доволен и сигурен в себе си. Натисна “добави като приятел” без да се замисли. После говориха често, главно за децата. В началото споменаха за мъжа ѝ и жена му, но темата нямаше успех. Понякога споделяше радостно като си купеше ново герданче или обеци. Веднъж дори му разказа подробно за новия си сутиен, черен, на розови сърца, отпред, точно в средата се намираше най-голямата красота: закопчалката беше маскирана под формата на брошка-сърце посипано с блестящи камъчета. Той слушаше търпеливо и от време на време даваше несръчно мнение по въпросите на женските тайни оръжия.

Ева се чувстваше приятно и спокойно с него, можеше да му се довери. Бяха излизали 2 - 3 месеца преди около 20 години. Без големи страсти. Останаха приятели.

Има ли кой да те вземе от летището? попита той.
Не. Приемам предложението ти.

Беше застанал зад другите посрещачи и се усмихваше.
Ето я и Ева. След 20 години. Къса руса коса, 160/ 50кг, облечени в дънки и синя вталена блуза крачеха право кам него с гордо вдигната глава. Вместо грим малки перли излъчваха натурална елегантност. Прегърнаха се като стари приятели.

Първо помълчаха в колата, после поговориха на общи теми, после пак помълчаха. Ева се чувстваше сигурна с този мъж, без двусмислени остроумия и недомлъвки.
После спряха да изпушат по една цигара и да починат. Намериха една полянка до шосето.
Остани тук, Ева. Hяма да се бавя, каза той и изчезна между дърветата.

Една цигара, втора, и стъпки.

Не се плаши, но не се обръщай. Имам изненада за теб.
____________________________________________________________________

Ръцете му нежно обвиха врата ѝ с герданче от бели маргаритки.
Изненадата не можа да се закопчее и се свлече надолу.
Половната влезе в деколтето ѝ, другата половина остана да виси нелепо отвън. Ева се усмихна на неловката ситуация и посегна да извади герданчето.

Изведнъж усети как тоѝ хвана ръката ѝ, после другата, постави ги на земята малко зад нея, така че тя се оказа неудобно излегната в него.
После той притисна дланите ѝ към земята, като че ли казваше да не мърдат от там. Ева се подчини, затвори очи и тялото ѝ се напрегна в очакване.
Погали я леко дръпване на цветното герданче, което се закачи на сутиена и маргаритките се разпиляха по тялото ѝ.
Някои се спряха на гърдите ѝ, други се спуснаха надолу и се скупчиха в гънката на дънките.
______________________________________________________________________

Очакване.
Пръстите му бавно опипаха първо ямката, после затърсиха слепешката маргаритки по вдлъбнатините на безпомощното ѝ тяло.
Напипаха първото копче на бузата, после второто и третото.

Ева не издържа на напрежението и се размърда.
Опита се да се обърне и да се включи в любовната игра, но той хвана здраво раменете ѝ и я притисна обратно към земята.
__________________________________________________________________
Отпусни се, Ева. Довери ми се.

После се намести удобно зад нея, придръпвайки я към себе си, изпънатите му крака обгръщаха и притискаха бедрата ѝ.
Ева изгуби контрол.
Усети ръцете му и възбудата му.
Лек страх.

После розовото сърце се откопча с леко щракване и разголи гърдите ѝ,
които ръцете му пренебрегнаха.
Bместо това бавно и уверено се спуснаха надолу.
_____________________________________________________________________
Премаля ѝ от възбуда. Топла вълна тръгна от влагата нагоре и се сви в гърлото ѝ.

Желая те.
И аз те желая, Ева. Но сега - не.

Във възбудения му поглед се прокрадна лека насмешка.
Погледна пръстите си,
стана
и неохотно тръгна към колата.

Пътуваха в мълчание. Ева гледаше засрамено ту право в шосето, ту в краката си.
След малко той протегна ръка и я погали закачливо по косата.

Сърдиш ли ми се, попита с усмивка.
Не, помълви Ева. Но защо го направи.

Ти често ми го правеше, Ева. Помниш ли. Преди години. Исках да видиш какво е. Нищо друго.


Бележка на автора
действителната история не свърши точно така.