автор: desert_inrose

в безкрайната зависимост обречена
давя дните от довЕреното време в непотребност
а знам, че няма истина във вечност вречена –
за истината вричането е невежество

затвор в затвора сътворихме, осъзна ли...
и не можем стъпка да се върнем
затъпихме и последните кинжали
в опити цимент на почва да обърнем

в безкрайната зависимост съм двойно, с теб, обречена
и дните доверЕни тънат в непотребност
в тъмница като тази губя и онази нежност, светлата,
която ме превръща в огън, после – в пепел