автор: flame

Не можеш да скриеш една любов,
ако тя е истинска!

* * *

Живях и чаках този миг свещен,
да чуя нежен звън във тишината,
и бяла светлина да бликне в мен,
да литне детската мечта крилата!

Аз носех те - невидима, незрима,
приказна и звездна - в моята душа,
и исках да те нарека Любима -
теб, истинската, сбъдната мечта.

Живеех и се вглеждах ден след ден,
избистряше се образа в сърцето
извайвах те от звездния сатен -
ръце протягаше към теб детето.

Аз знаех, вярвах, че ще дойдеш ти.
В смирение аз чаках този миг -
да се родиш от слънчеви лъчи,
пред мене да застане твоя лик...

Познах те, доверих се на детето -
душата затрептя кат розов лист,
с обич звездна ти обви сърцето,
и разтопи го в порива си чист!