трябва да променя навика ти
да правиш чай
винаги по палто, скъпа
долавяш ли иронията
дъждът не намалява
продължава да вали
вали до пълно изтощение
винаги на една крачка
пред паметта ми
започнала да ми изневерява
онази нощ
онзи ден
вчера
днес
нощес
Дъжд
никакво животно
никаква птица
никакъв звук
само дъжд
знаеш колко е досадно
носенето на чадър
когато вали
както и това
че ти винаги имаш
нещо друго
важно за правене
няколко дни валя
спряха всичките ръчни часовници
за моя съм абсолютно сигурен
това си спомних сега
докато гледам
безвкусната плетка на палтото ти
толкова много дъжд
и мъгла е
че се колебая
дали сега е времето
за нашия следобеден
ритуален чай
никакво животно
никаква птица
никакъв звук
не разбирам твоята увереност
ще те заставя
да протегнеш ръка
зад най-непотребното място
във твоята кухня
може би вчера
се досетих
че зад шкафа ти
се крие
единственият ти портрет
на който те нарисувах
без палто, скъпа
отново ти припомням
каква разрушителна сила
се крие във всяка
протегната ръка
и до какво може да доведе тя
пет без една ли
иска ми се да имах твоята увереност
някъде трополи по ламарината
докато ти притежаваш
палтото с най-безвкусната
плетка
никакъв шум
дори иронията ми
смята за неуместно
да се покаже
а иначе вали
много дни вали
безшумен дъжд
промъква се между мъглата
и плете паяжини
разбира се
можеш да ми обърнеш гръб
винаги имаш нещо друго
много важно за правене
сега ще изджафка куче
не ми се учудвай, скъпа
и двамата знаем
колко е безсмислен
този безшумен дъжд
разбира се
повече аз,отколкото ти
имам нужда да го чувам
без да протягам ръка
през прозорците
чувам кучето
само неговия глас
трополи по ламарината
или това е дъждовната река
която върви до пълно изтощение
както паметта ми
която започва да ми изневерява
или както краката ми
които отдавна нямам
след минута вече ще мога
да изпия чая ти
само още няколко
десетина капки
от този безшумен дъжд
да попият в мен
своето безсмислие
намирам че
изглеждаш чудесно
с това палто, днес
скъпа
а плетката му
е почти съвършена
Всъщност,
не смяташ ли,
че прекалено рядко вали…