Зора вълшебна сладостно обагря
във светлина контурите на бреговете
Oбгръща плътно в цвят и аромати
възкресението на световете
Слънцето ръцете с топлина протяга
да прегърне неразпyкнало се цвете
Две капки утринна роса събудени
се стичат по листенцата на роза
Бързат за да се намерят влюбено
и слеят екзалтирано блаженни
Два центъра се търсят във вселената
от порив за живот окрилени
С привличане два полюса допрели се
запалват искри в дълбините мрачни
Измъчени от жажда сме понякога,
но само кислород не стига ни
Защото любовта е вид алхимия,
А, тя е нужна за да бъдем.