От Изток ни казват:
"Два пъти
не можеш да влезеш
в една и съща река."
Но пък можеш
да се надвесиш
над нея
и гребвайки
с шепи вода,
да наплискаш
лицето си.
За разсънване.
И за проглеждане.
И додето
водата отмива
остатъка от съня,
ако усетиш,
а можеш ли...
Ако усетиш,
че някой отнейде
те гледа,
водата ще живне
в очите ти
и слята със нея
ти ще си жива вода
за някого,
който отнякъде
гледа към теб,
без да може
да ти се нагледа...
От единия бряг
до другия
гледа те...
А от Изток мълвят:
"Запомни, човече,
че когато си в лодката,
бреговете се движат...
А когато си на брега,
движи се лодката."
Сини пеперуди
удавени
от дълбоко-зеленото
в реката
на Времето.
От Изток изгрява нощта
за двама ни.