автор: iskraveselinova

На пейчицата гърбава пред блока
Седи детето с кротките очи.
Чертае с пръчка в тинестата локва
И свито и уплашено мълчи.

Колата е на ъгъла и чака.
Прилича му на дяволски капан.
Ех, колко безнадеждно плака
И кри се чак на тъмния таван!

Но смъкнаха го с няколко плесника
И пейчицата мълком го прибра.
В ръчицата му някой хляб натика.
Друг кресна му:”Това не е игра!”

Натъпкаха багажеца му скромен
Във вехта чанта. Смешен розов цип.
На блока се ветрее „Тъжен помен”,
Написан със усукан черен шрифт.

От снимката му се усмихва мама
С големите дебели очила.
Какво ще прави, нея щом я няма?!
И котката, и тя се запиля…

Прозорецът с увехнало мушкато
От седмици е вече неумит.
И тъжно и самотно се разклати
На щорите червеният ширит.

„Върви!”- задърпаха го към колата.
Детето замуча с уплашен глас.
Съседка торбеста подвикна от вратата:
„Е, хайде, Божко, спомняй си за нас!”

А внучето до нея- цяло в сълзи,
Запомни само грозния кошмар:
Жената с маникюри много дълги
(като на кръвопиещ звяр);

Колата тъмна( сякаш зее яма);
Смаленият от ужас Божидар;
Локвата, покрита с мазна пяна
И плясъкът на тежкия шамар…

Как опустя градинката пред блока!
И пейчицата страшно опустя!...
Пейзаж от зеленясалата локва
И няколко загинали цветя…