автор: edenYa

Понякога не ми се спира
иска ми се просто да съм вятър,
мислите си в шепи да събирам,
като снежинки в топлото да ги разтапям.


Понякога не ми се спира,
душата ми не ще покой,
иска й се всичко да опита,
да открие галактики безброй.

Понякога не ми се спира,
ще ми се в лудешкия си бяг
да усетя всичко как пулсира,
да се разтворя,да съм прашинка
просто от всемира.