автор: desito

Искам да те имам, но съм странно луда
Мъничко вълче в душата ми живее
И ще те целувам и ще те погубя;
Огъня от клада в устните ми грее
И без жал изгаря, и без жал обрича
Да си безнадеждно и безкрайно влюбен
Мъничко вълче тебе да обича
И да се почувстваш във нощта изгубен
И да търсиш в мрака пътя на луната
За да ти покаже без да се страхуваш
Как да не обичаш тази непозната
Да я притежаваш без да я целуваш
Няма как да стане аз ще те целувам
И ще те превърна във вълче ранено
И ще те обичам без да се преструвам
И ще те прегръщам щом ти е студено
Ще ти стане страшно да не ме обичаш
Изморен, охапан пак щ есе изгубиш
Цяла нощ изплашен в сънища ще тичаш
Сутринта отчаян нежно ще ме любиш