автор: Santana

Дори за миг не мога да забравя,
че ти си мойта сбъдната мечта.
РъжЕнът й вълшебен пак изравя
искрящи спомени от пепелта.

И както някога се озаряват
две грейнали от щастие лица,
а чувствата... те сякаш оживяват,
в безумно влюбените ни сърца.

Бездушна като някакъв чиновник,
без капка милосърдие към нас,
камбанката на стенния часовник
отмерва всеки отминаващ час.

Но тя от бронз безчувствен е отлята
и няма как любов да заглуши.
За нея... обичта е непозната -
камбанките се раждат без души.

Дори камбаните на древна катедрала,
да почнат с пълна сила да ечат,
сърцата ни... като в концертна зала,
ще чуват спомените как звучат.


София, 24 април, 2010 Христо Запрянов