автор: krist

Имаш празник, а не зная, какво да ти дам.
всичко купено е продадено и няма цена.
И далече, където си, мене няма ме там –
през девет приказки, във десета гора.

Но, нали съм дарена и аз от съдбата
и римувам си сънищата, мислите и душата,
събрах ти на пъзел пъстър подарък,
като вишна - голям, като слънцето - малък.

Подарявам ти тъмнозелен аромат
на среднощна гора в син полумрак.
Още сребърен гръб, на внезапна река,
една бърза милувка от сънна трева.

Полунощен концерт на щурчов квинтет,
сън за момиче, сънуващо теб.
Цялата яркост на тази звезда,
дето през рамото ми, наднича в листа.

Десет слънчеви лъча, в неродения ден
и дъхът на зората – пак са от мен.
Милувката влажна на юнският вятър,
дъждовните пръсти, драскащи по стъклата.

Всеки втори, от ударите ми на сърцето,
една троха от земята, едно листо от небето.
Цвета и възторга на моите вени,
подарявам ти още 200 парчета от мене…