Далече съм от теб сега приятелю
Усетих зимата у теб от разстояние
Как искам днес да полетя,
сърцето ти да стопля в длани
Cъc топъл повей на крила,
сълзите нетъркулнати да изсуша
Като пречистващ дъжд ще заваля,
измивайки безмълвно мъката
Ти спомняш ли си как понякога,
дълго се смеехме безгрижни
По пътищата устремено крачехме
Строяхме кулите въздушни
А, после бавно свърши лятото
Заминаха си птиците забързани
Остана само твоята любов в снега,
самотно съкрушено да измръзне
За онзи светъл лъч в усмивката ти,
вселени и пространства ще пребродя
Cизифовски Земята ще обърна,
но Нея, само Нея аз не мога да ти върна