Колко пъти се заричам
никого да не обичам.
Да изстина ням и глух,
да настане вечен мрак и студ.
Не ми дава сърцето проклето,
към красотата тегли ме,
запраща ме в небето,
от малко облаче превзето.
Не млъква,
а подскача всеки път,
изкрящи зеници пътя щом му пресекат.