автор: secret_rose

Не ми разказвай приказки за житници.
Предателско е моето сърце.
Не вярва на човешките измислици,
не му прилягат твоите ръце.

Последната си капка кръв отдава
на жадната за жертвеност Егея.
И на олтара пулса си оставя
старозаветно да изтлее с нея.

Короната на тъмна амазонка
заровена в прахта на прах пристана.
Сърцето ми по лавровите клонки
на гълъбица бяла е видяно

преди да раздели морето Бога
и в нова пръст да изнамери пристан.
Да го завърна в тебе аз не мога.
Не ми разказвай приказки. Не искам.

Мълчи. И си събирай чукалата -
ще трябва да строиш ковчег, и стряха.
Застигне ли те гибелта с Водата
да не повтарят - "до Завета бяха".