И още един стих подарен за осми март!
Знаеш ли, че голямата любов не идва
точно в определени часове, минути,
не се съдържа само в писма и думи,
а присъства неизменно във сърцата.
Знаеш ли как умирам с всяка твоя болка
и след това живея с всяка твоя радост,
как бих дал всичко за да си щастлива
и колко са безкрайни тези мои нощи
в които разлиствам лист по лист душата ти,
а тя ми шепне с гласа на истинското чувство
и ми казва, че е невъзможно да не се обичаме
след като животът вече ни е срещнал.
Повече от сигурен съм, че си най-прекрасна,
че дори и след векове ще съм ти верен
и че имаме единствен и понятен избор -
да пребъдем с теб в сърдечна вечност.