автор: ivliter

Виж онова дърво, изправено в самото чело, на този хълм висок пред нас. Забива то небесния си корен на стъблото, в гръдта на топлата земя и корена на своята разклонена корона, в широката небесна нива.
И сякаш е проводникът по който, двете безкрайности енергиите си обменят, преливат се едната в другата. Велико е дървото в позата си импозантна. Изправено на мястото си стратегическо, дървото самочувствие излъчва. Окъпано от светлина, то гледа отвисоко, прегърнало два свята. И виждам аз, как слънцето от своите божествени селения, от клон на клон се спуска, към закопнялата земя за ласката му нежна. И сякаш стъпила на раменете му сияйни, се спуска с него и самата пролет, и от короната, чрез ствола и чрез корените, разлива се по цялата земя. И ако още малко тука постоя, ще си остана с впечатлението, че красивото дърво, в челото на оголения хълм, е първоизточникът на вълната нова на живота идващ с пролетта.