автор: verginov

Кратките мигове - късчета спомени
събуждат тъгата в сърцето туптящо -
капки от изгрева в тихите утрини,
валят по зората със мисли шептящи.

Живите чувства, от вятъра гонени,
потъват във мрака на нощите спящи -
стъпки от камък по пустите улици,
утихват в студа на зеница незряща.

Есенни стихове - скитат пропъдени,
умират с листата по пътища прашни,
хищната сянка на птица прокудена
пирува в душата с мечтите кървящи.

Приказни сънища - вятърни мелници,
кръжат по зората със мисли неясни,
кратките мигове - късчета делници
потъват в реките на дните шумящи...