Искам да полегна в разкрачената ти
между изгрева и залеза,
между ада и рая,
между вчерашното бъдеще и бъдещето минало,
между помислена прокоба и прошепната омая,
между искра в окото и сълзата,
между крясъка и тишината,
между студа и топлината,
между от болка изкривената гримаса
и приятелския смях на общата ни маса,
между наздравица и отливане за помен,
събрала всички спомени
У С М И В К А.
Искам там завинаги да легна,
смъртта, когато ми посегне