Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 791
ХуЛитери: 2
Всичко: 793

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: durak

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАсоциации
раздел: Други ...
автор: Kropotkin

- И сега аз знам: краят и началото никога не са били в тази риба. Но това изглежда така само докато гледам водата от средата на моста. Стоя там, там съм - без минало и бъдеще. Човек като мен, който няма спомени може да притежава единствено настояще, което е неговият самообособен кладенец на реалността.
Фунията на този кладенец синее и трепти едва забележима някъде дълбоко под повърхноста на морето. Бавното течение на прилива, което от тази позиция изглежда като поредица филмови кадри от свързани настоящи моменти го прави тих и безразличен. Един кладенец със стени от бистра и хладно неутрална вода в която се вливат струи летен вятър. Аз обаче знам (или се досещам), че на дъното му няма пясък - има тухли. Всъщност този път е измама. Загадката му е илюзия. Разгадката също. Всичко което човек би изпитал ако реши да се гмурне в него е блаженство. Но нищо няма да му се разкрие. "Аз мога да странствам по този път "Forever" не е моят начин.

- Даа, вече съм сигурен какво трябва да направя. Някъде там имаше пътека над водите; разядените и от морска сол греди може би още са годни да издържат тежестта ми? Ако поема по нея между извисяващите се от плитчината борове и имам късмет както някога, може би ще открия онази стълба? Стъпалата и обгръщат спираловидно най-високото дърво и тихо и протяжно проскърцват на вятъра катерейки височината. Слънцето трудно пробива листака. Денят е дъждовен, приглушено сив, а капките дори не смущават гладката морска повърхност, застинала като че ли от векове. Вляво, много високо над главата ми едва се различава пода на саморъчно скован от груби дъски асансьор - странна, поклащаща се сред клонака конструкция задвижвана чрез ленени въжета от водонапорен тръбопровод. Май има някой? Ще се опитам да привлека вниманието му: "THIS SIDE! THIS SIDE!"...Ето, тя се задейства и с мелодично прещракване на турбината сянката и плавно се спуска над мен. Повдигам се на пръсти; вече почти мога да погледна през изрязаното в дъските на кабинката прозорче. "СИРОКО! И БУКО МО БУКО УЕ СИПО. ВЕНЕ, ТАПО МОРЕ ВЕНЕ БЕНО. НАУ КАТЕРИНЕ НЕ. УЙ СИФ, АПОЛО. Я КИЯЕ СЕФЕ ЯЕ. СИ СИ, ПАСО-ПАС АМИГО!" Спуска се. Мисля,че вече мога да го разпозная, мисля, че това е той? Той е...ЧЪК НОРИС!

by Kuzmo Karayan


Публикувано от alfa_c на 02.03.2011 @ 18:56:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Kropotkin

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 09:04:52 часа

добави твой текст
"Асоциации" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.