Да се срещнем на ъгъла
между два бели стиха.
Подавам ръка забързано,
а ти на мен - нежно и тихо.
Редят се римите като преспи,
отвън е студено и хлъзгаво.
Отвътре запалваме свещи
за празника. И безмълвно
си пожелаваме щастие!
Ти на мен - притеснено,
аз на теб - вдъхновено...
А свещите бавно гаснат.