автор: Princess

Аз съм отново. Здравей.
Без молив ти пиша писмо.
Взех само на мъглата от бялото.
Гънка луда трева към него добавих.
Диво ухание...
Есенен лист -
да направи писмото ми цветно.
Жадни за обич ръцете ми…
Заровени в мокрия пясък се губят.
Имат нужда от теб.
Кой ли път това ти разказвам...
Ласка, като
малка сълза проси сърцето ми.
Моли се само на теб…
Нямо…
Отритнато…
Пусто, безмълвно…
Разровено, неутешено…
Само...
Тъжна песен долавям...
Ухае на есен,
на раздяла със вкус на слана...
Фино се свива лист безлюбовен...
Хлад пречупи копнежа ми.
Цвете посърнало, неполято с любов.
Черешов спомен.
Шепот в утрото.
Щастливо очакване.
Юмруци свивам до болка
и поглеждам нагоре...
Я, звездите изгрели отново
и се смеят над мен...