В градината настройват струни
последните измръзнали щурци,
в края на сезона пълнолунен
за гранд-спектакъл са дошли.
Звездите горе, във сребристи кожи,
гримират се със опитна ръка
и кадифени пеперуди кацат в ложите
от нощно-лИлаво ухаещи цветя.
Възторжен вятърът разхвърля ноти,
зачетен в партитурите-листа.
По сцената пробягва селско коте.
Очакват примадоната-луна...
Наметната със злато, претенциозна,
над билото изплува бавно тя...
Щурците свирят виртуозно
ноктюрно за оркестър и луна!
Финален тон от лунната соната
в мастилената селска тишина...
Завеса. Край.....Явява се с метлата
раздърпана чистачка - утринта.