автор: tiamat

Ще ме запомниш ли като метежна буря,
или като причина за небето...
Не си отивай, невъзможно утре,
не се завръщай, нека да е светло!

Дали ще ме забравиш-тъжна есен,
листопадено окъпала земята.
Не ме заключвай, толкова е лесно
да хукнеш безразсъдно подир вятъра.

Или ще ме сънуваш безсезонно,
в студа и в топлото на пропиляно вчера
В съня ти стъпвам - плачеща икона,
която утрото - обрича на безверие.