автор: zaltia

Съботно разхождах се по заснеженият площад,
отрупан с празничните мартенски сергии.
От всякъде ми се усмихваха премръзнали жени,
и мартеничките предлагаха, направо без пари.

"Китайски са"- и затова са на добри цени,
а да купя умоляваха ме- тъжни старчески очи.
Излязох малко- от проблемите да се отдалеча,
от мъката си да избягам- а влязох в чуждата тъга.

Какъв прекрасен смисъл носи този ден,
а аз стоя пред мартеничките смутен.
Цветовете им- тъй чисти и прекрасни,
днес са тъжно бели, и разплакано червени.