Между три лилави тениски
и един жълт потник на кученца
правя завъртане,
изтръсквам прането,
посипвам прах по перваза
(всяка сутрин проверявам за стъпки),
пека хляб от пепел,
оглозгвам си глезена,
нахранвам гладните,
отново се връщам,
нося миризма на пържена риба
и меден сладкиш,
завъртане отново,
броя краката на паяците,
намирам квадратче
в перце
от крилото на сойка,
земята дебелее,
аз се закръглям
с внезапно прозрение,
че усещането ми за тебе
е станало точно толкова вехто,
ожулено и абстрактно,
като чинийка
за бяло сладко.