автор: tender

Във шепите крия праха на света
и той си остава и лъскав, и светъл -
един предоволен, преял със поети
свят, целият плувнал във пот-суета.
Разтваря обятия, да ме прегърне.
Прегръдката чакам със мъничко страх,
но мярнал в ръцете ми своя си прах,
той бърза във паника гръб да обърне.
Сега чак разбирам онези поети,
които по воля незнайна, могъща
ръцете си в кърпи за прах преобръщат,
а после ги мият без време във Лета.