автор: vesan

Веднъж си се разхождах по полето,
когато ненадейно притъмня.
Рояк от музи пърхаше в небето
и част от светлината на деня

отнемаше ми. Радостно ръце
потрих доволен; Ама че късмет!
"О, музи, вдъхновително яйце
снесете ми... нали съм си поет...

магията на истинските думи
пратете ми!", нашепвах плах и тих.
Но някоя изцвъка се върху ми
и ето, че написах този стих.