автор: Inina

Проклятие ли, мълния от мъст
ни се стовари
под мачтата - езическия кръст
на бога Тангра?

А страстите издуваха платна
над нас - грамади.
Пирувахме под шатра в ураган
като номади.

Извиха бури. Котва като грях
не стигна дъно.
Виновна съм, затуй че не те спрях,
че ти не тръгна.

Оставихме на ветрове контрол:
да вият, тряскат.
И вдишвах дрогата от морска сол
и твойте ласки.

Завързах лодката с коси, под бича
им тя застена
А ти позна какво е да обичаш
една сирена.