автор: Hunterszone

Премятам зрънцата, все по-безразлично,
на поредната нова броеница от срички.
Но и те не умеят да казват: ,,обичам’’.
Солипсизмът навярно им пречи – горкичките.

На нас ли приличат?
Или човекът все пак
                                 значи
                                         нещо за някого.
И никога – всичко за всички.

Така е добре.
Така е логично.

Животът е низ от случайности.
Тежък и бърз –
като верига от влакови композиции.
Ням като опразнено детско креватче.
Статичен –
                      като стоянката на такситата.
Грубоват и циничен.
Като спор
                      между хедонист и стоик.
Непонятен, идеалистичен.
Като ум на стар романтик.

Но така е добре.
Така е логично.

И всеки миг е под наем.
Като целувка с вкус на ритник.
По договорка с хазяйна
превръща се бавно
                      – всеки млад индивид –

в портокал с часовников механизъм.
Намалява драстично броят на вдишванията,
които извършваме – съвсем спорадично.
А речта е претрупана с ненужни софизми...

Ала така са устроени
модерните личности.