Вятърна мелница.
Море от пясък.
Оставам в пустинята.
Вече е ясно.
Ленената ми рокля
вятърът я надипля.
Дишам. После не мога.
Заспивам по предсказание.
Трябва да свиквам.
Времето върху мен се изсипва
с ясната мисъл:
„Свърши се. А не съм готова…”
Безкраят е близо.
Тая рокля ми беше нова…