автор: rajsun

(или думи, които не бих искал да са мои)

* * *

Живях известно време в санаториум.

В стаята отляво,
един, не много надарен в акъла,
но инак явно надарен,
през вечер сменяше жените.
През стените всичкото се чува.

А сутрин ставах да възпявам слънцето.
Да ходя по града,
да срещам и жените,
и децата им.

Отдясно стаята за тежко болни.
През вечер, току нощем санитари.

А в стаята отсреща –
там се сменяха.
И често преминаваха
в една от двете ми съседни стаи.

Сутрин ставах, да възпявам слънцето.