Аз искам да вляза
в съня ти безцветен,
да видя, да пипна
света ти заплетен
Но няма да бутам,
да чупя, да паля
аз нищо в таз хубава,
приказна стая
Дошъл съм да гледам
красоти необятни,
а виждам тук само
облаци мътни
А мислех, че само
моят свят е злокобен,
но ето, че явно
твоят май е подобен
При всеки е хаос,
шум, безпорядък,
за разхвърляни хора
редът е подарък.
И мислех, че аз съм
единствен, различен,
оказа се друго, бил съм
даже типичен
Еднакъв на всички,
тип едноцветен
сивкаво - бял
не съм пъстроцветен
И твоят и моят
и нейният също
еднакви са всички,
оказа се тъжно
че всеки човек
има си свят
досущ като чуждите
на вкус и на цвят...