"Латинка Златна,
сърдиш ли ми се за нещо?"
Чуто на глас
Не можа да приемеш
мойто "сбогом", момче.
И какво като пред цял свят
изкрещя, че ме обичаш?
Да не мислиш, че изби зората?
Аз отдавна всички мостове
към теб изгорих. Изцерих се...
И отдавна потънах
в цветовете на дъгата.
Дишам огън,
раждам слънца
и озарявам небето в светлина.
Е, момче, пак към мене
отвори врата.
Защо поне не научи
знаците на Любовта?
Я, по-добре отиди в Планината!