автор: marcusjunius

Планината обува чорапогащи от облаци с бримки от самолетни следи, сълзят ли очите на слепите, ти ми кажи.
Поредните ластици са силно разтегнати. Поредните блудкави локуми – изядени. Даже не.
Turkish Delight.
Траперите обикалят горите от слава, убиват и дерат беззащитните бобри и си правят гердани от зъбите им, а кожите хвърлят в реката. Сякаш са техни деца.
Промъква се смисъл, после убягва, но ти не разбираш и без това всичките кръшкания на съдбата, тази блудница, която не съществува, илюзия като дявола или другия
когото обичаш
ли беше ти.
Ще полегнеш ли на бедро като грък да изпиеш разреденото вино на всичко това, разкрачен мъжествено,
за да висят свободно
реверите на сакото ти. Ще тръгнеш ли някъде нагоре, където
не знаеш
падение.
Измисляй си как целуваш въздуха с дупки от обич,
как стриваш на прах водите изтекли
на родилката мисъл,
как

как

молитва за транс е това
стъпвай смело ледът е твърд

тряс

а гошо си купи нова кола