Той не успя да си спомни коя бе причината да се реши да проследи жена си. В началото му се стори унизително, макар за себе си да бе убеден, че всеки мъж, поне веднъж в живота си е следил жена, приятелка или любима, или най-малкото му се е приискало да го направи.
Скри се зад вестникарския павилион, докато тя премине с красивите си, ситни крачки по сивеещите алеи на парка. Стана му симпатична така от разстояние, нисичка, с палтото средна дължина, с цвят на мишки, което бяха купували заедно при една разпродажба, с полуботите, държеше ги лъскави, грижливо напоени с мас, с педята сив чорапогащник, който палтото и ботите не можеха да скрият. Къдриците й трепереха при всяко стъпване, местеше чантата си от рамо на рамо и не изглеждаше по-висока от храстите по парка. Слезе по стълбите на подлеза, заобикаляйки по-бавните хора и той бързо я последва. Видя я как върви по крайчеца на тротоара и хвърля разсеяни погледи по витрините. Спомни си за онази далечен, пролетен следобед в който разбраха, че е бременна. Той я чакаше на пейка пред кабинета, тя се появи от тъмнината на входа, красива, с набързо сложения руж и зелените очи, готови да заплачат, тръгна напосоки под бухналите дървета, сякаш не го е видяла, а той я последва щастлив, защото бе вече разбрал, посегна да погали вълнения ръкав на сакото й. После дълго я целува сред навалицата в автобуса, в онези години той не обичаше шофирането и нямаха автомобил. Тя изглеждаше парализирана от новината и по-късно в хладното легло, все така отнесена, но по-примирена тя му призна, че не си спомня как са се прибрали.
Приличаше на дете, избягало от къщи с палтото на майка си или не, по-скоро на играчка, от онези които навиват до затягане, после пуснати по паркета се забързват, намалят ход и спират с притракване.
Той се усмихна на себе си, а тя пресече улицата и заситни покрай реката. Водите се виеха в кръгове, кафеникави от дъждовете. Няколко грозни корморана с изящни вратове кръстосваха пяната след бента, потъваха като стрели и излизаха доста по-надолу срещу течението и тръскаха глави. Тя пресече улицата отново и той зърна част от бялото й лице, паднал кичур коса и римския нос, наследен от майка й. Сега ботите й трополяха по паважа. Премина запустелите складове и той разбра, че се е запътила към ниските кооперации, където някога живееха работниците от железниците. Той се скри зад една полуразрушена ограда точно навреме, защото тя отвори зелената входна врата с тесни прозорчета, влезе без да се огледа и пружините върнаха вратата с дрънчене зад гърба й. Почти веднага върху тесните прозорчета изникна издължено, брадато мъжко лице, което изгледа улицата.
Той се изправи от скривалището си зад оградата и видя в прозореца между етажите, как мъжа се привежда сгушен в къдриците на собствената му жена и я целува, докато се изкачват нагоре.
Тръгна напосоки, през непознати улици, покрай пусти прозорци със смешно подрязани пердета, иззад които му се стори, че скришом го наблюдават бледи лица с шапки за спане върху главите. Не се ядоса от това, което бе видял зад разрушената ограда, нито имаше чувство, че света се клати под краката му, както твърдяха други излъгани мъже, нито му се прииска да се бие с тези двамата, които го мамеха в една от неугледните стаички на железничарския блок и сега бързаха да си направят колкото може по-хубави неща, преди да отлетят откраднатите часове за забранено удоволствие и да чукне неумолимият миг на прибирането у дома. Налегна го пустота, по-страшна от следобедната пустош по улиците на този краен квартал. Сякаш някаква безцеремонна ръка с гумена ръкавица бе изтрила миналото му за миг. Нямаше ги много от спомените му, по-важните ги нямаше. Бяха останали дребни случици пръснати във времето и те смътни, приличат на сънища и той ще трябва дълго да броди, да се озърта, да ги търси по клоните и в небето, сякаш са птици избягали от кафеза. Сега незнайно защо си спомни за баща си и за онова топло лято, толкова жарко, че намериха всички зайци с пръснати сърца в ламаринените зайчарници.
Веднага след края на работния ден баща му се прибираше от сервиза и започваше да майстори своя чуден стол, който гордо бе започнал да нарича >. Разказваше им, че освен да масажира всички части на тялото, тя ще има и функция да ги маже деликатно с крем против бръчки. Твърдеше, че я виждал в най-смелите си мечти, как дори гримира, внимателно и изтънчено като професионална гримьорка. Отваряше входната врата, лъхаше го хладина от вентилатора и мириса от снощното сготвено. Усмихва се, а потта му лъщи по челото и врата.
> - ще извика бодро и ще се оглежда по ъглите, докато очите му привикнат с тъмнината от щорите, спускаха ги за да не влиза жегата. > - ще се провикне тихо Матея, вече осемгодишен, свит на кълбо между столовете под масата. > - ще каже баща му и ще се обърне, сякаш излиза. > - ще изникне като пъргаво джудже малкия. > - баща му облича синята манта и се навежда > - Матея стои с онова само негово си изражение на радост и малко срам, с което понякога ги посрещаше в края на деня. > > - казва баща му и го целува с тридневната брада. Мирише на бира, неизменната бира в обедната почивка заедно с яденето от синята кутия, която си приготвяше всяка вечер. > - пита Матея. > > >
Само че баща му не го търсеше следвашите часове и той слизаше по стръмните стълби посрещнат от нетърпимия зной, а маранята сушеше цветята по двора, въпреки че минаваше седем. Заставаше на прага на избата и се криеше зад открехнатата, паянтова врата.Отвътре излизаше хладина и само голата крушка, вързана с тел за гредореда осветяваше нахвърляните вещи и рафтовете със зимнина. Той обичаше тоя хлад в летните дни, миризмата на опушените дъски на каратавана, провесените паяжини, които трепереха при всяко отваряне на вратата, миризмата на котешките леговища, самите котки денем се стрелкаха като светлосенки, нощем чистеха избата от мишки. Надниква и вижда баща си, клекнал до някакъв стол, толкова дълъг, че прилича на легло с много метални пластини по облегалката. Баща му се обръща, вижда го на прага и се усмихва. Матея обича ведрото му лице, недокоснато сякаш от годините немотия и почти винаги изцапано с грес или масло от автомобилите.
- Ела при мен, паяк !
- Това ли е машината, тате?
Баща му мълчи и се суети около многото железарии по стола.
- Това е машина за красота, Матея... ще правим жените красиви... първо майка ти, после и другите жени!
- Тя мама и сега е красива!
- Жените трябва да бъдат красиви, Матея...винаги трябва да са красиви...по всяко време на деня!
Една вечер в края на лятото той остана до късно да играят футбол под светлината на уличния фенер с други деца от квартала. Падна приятната тишина, точно преди да са дошли прохладните сънища, някъде изтрополи нощен влак, напомни за пътувания към морето, замириса на треви и хиляди мушици се блъскаха около стълбовете. Баща му извика за вечеря от площадката пред стръмните стълби и той видя белия му потник и светещата цигара. Вечеряха двамата, баща му усмихнат, скръстил косматите ръце пред чашата с бира и той, уморен от игрите следобед. Хранеше се разсеяно както винаги, гледаше мръсните си глезени под масата и знаеше, че трябва да ги е измил преди да ги е видяла майка му.
Спомни си как дълго не можеше да заспи, баща му отвори вратата на неговата стая и тихо го попита:
- Спиш ли, Матея?
- Не не мога да заспя!
- Аз ще пообиколя да посрещна майка ти, много се забави!
- Добре, ще ви чакам, тате !
Чу как баща му пали цигара в коридорчето и комарника на вратата изхлопа глухо в тишината. Лежеше под чаршафа, напрегнат от усилията да се ослушва за стъпки или прошепната дума. По улицата премина кола, скоростите изхъркаха на завоя и той видя през прозореца как жълтата светлина от фаровете прескочи техния двор и се стрелна по покрива на съседската къща.
Вече заспиваше, когато чу гласа на майка си пред стълбите:
- Моля те... това не го прави!
Издрънча катинара на избата и паянтовата врата се отвори с трясък. Баща му се изкашля някъде много отдалеч и започна да чупи. Долетяха ясни, резки шумове от цепене на дърво, късане на плат и тропота на съборени железарии. Матея се изправи и стъпи с босите крака върху балатума, а долу под топлите дъски, баща му рушеше нещо в избата. Излезе в коридора, беше оранжев от аплика в антрето и миришеше на цигари. Видя гърба на майка си, седнала на последното стъпало, с дантелена риза и прилежно сресаната лъскава коса, хваната на плитка. Отвори комарника бос и сънлив, а тя проговори с нежен глас, без да се обръща:
- Ела, седни при мен, миличък!
Той седна до нея. Циментовите стъпала изстиваха и бодяха приятно стъпалата му. Погледна я, тъжна, с размазан грим, очите й вдлъбнати и мътни се взираха някъде из лехата с хортензиите.
- Какво прави татко? - попита.
Долу шумовете спряха и баща му се появи на прага на вратата. Матея не виждаше лицето му, само потника се белееше в тъмното. Чу го как въздъхна и се върна в избата.
- Чупи машината за разкрасяване! – отвърна мрачно майка му.
Сега баща му пореше някаква кожа на ивици.
> - си помисли Матея.
- Защо чупи машината, мамо?
- Ще го помолим да направи нова! - отговори тя още по-глухо.
- Защо я чупи толкова късно, мамо?
Тя обърна едрото си лице към него и той видя грозно размазаното червило около устата й.
- Дано да поиска пак някога да направи нова машина!-каза и изведнъж облегна глава върху коленете си.Заплака тежко, с хлипове каквито Матея не бе чувал досега.
КРАЙ