Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Номадска е душата ми, сахиб.
Зверче е тя. Под шатрата ти драска. Страхува се навярно. И се скри.
И не призна за тъмната си жажда.
А тътне в тебе живата вода.
Солен е този кладенец, човече.
Венчана съм за пътища, сахиб,
и ще танцувам само тази вечер.
И после...
После нека помълчим.
Чуй –
пясъкът със вятъра се люби.
Не се опитвай да ме задържиш –
принцесите са купена заблуда.
Най-истинската е на свобода.
Несбъднати – желаем се безумно.
Не тръгвай след камилата, сахиб.
Обърна ли се, ще остана дълго.
Не ме сънувай. Не и тази нощ.
Луната е червена. Гледа лошо.
Вълчица е. Протяга влажен нос
и воят блъска в портите на Господ.
Повярвай й. Тя чува със кръвта –
под грохота на кипналите гибли
керваните се гънат и вървят,
не дни текат, а пясъци – подвижни.
Номади? Бегълци на кръстопът –
разнасят ни посоки непознати.
Туп – туп, туп – туп. Минутите валят.
Гризат и хоризонтите скъсяват.
А все съм си предишното дете.
Оглеждам се. Наоколо е празно.
Към зимата крилото ми гребе,
а няма вече кой да ми подсказва.
Слепù насреща жълт пустинен прах.
Преглъщам, между зъбите ми скърца.
Отказвам се до край да разбера
защо и кой в самотник ме превръща.
Изгубих си пътеките към теб.
Очите парят и са сухи,
сухи...
Не ме сънувай. Тази нощ недей!
Начупила съм всичките цигулки.
Пилея се из пустош. После с вик
в безумството изтръгвам им душите
и те хриптят –
камбани без език –
обръщам се –
простили са ми всичко.
Възкръсват между двете глътки дъх,
до хълбока на потната камила.
Какво е свобода?
Въртя се в кръг
и идвам ли не знам или отивам.
Наоколо е блудна тишина.
Опалена – забравих и да плача.
Със плач нима е някой оцелял?
Сълзите са солчица за погача.
Сред палещите пясъци кому
от думи да замеся хляб и утро?
Запееш ли,
наричат те за луд.
Заплачеш ли,
на прицел си.
От упор.
А пътищата водят все към теб –
аязмо за душа опожарена.
Защо ми е посока за небе,
щом няма ги крилата за летене?
Пред твоите врата стоя, сахиб –
потънала във прах и полумъртва.
Магията обратно си вземи.
Или ме покани да вляза вътре.
Всичко ви е познато като отделни стихотворения, а сега реших да ги обединя заради цялостното им звучене и ми е нужно вашето мнение.
Публикувано от viatarna на 17.02.2011 @ 21:14:44
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Пътуващи пясъци" | Вход | 24 коментара (55 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пътуващи пясъци от eva55 на 20.02.2011 @ 20:52:57 (Профил | Изпрати бележка) | Изпълни ми душата с нежност, финалът е прекрасен...!!!
Какво по-красиво от поезия за любовта...!!! |
]
Re: Пътуващи пясъци от barona_36 (dendi38abv.bg) на 22.02.2011 @ 12:57:24 (Профил | Изпрати бележка) | Не зная как се пишат такива стихотворения, Лили. Може би защото само ти знаеш рецептата за написването им. Сякаш стоиш с краче над пропаст и се олюляваш. Олюляваш душата си. И ни я поднасяш - непокварена от този свят. И сподавеният вик на самотата го има, и обръщането в себе си, за да прогледнеш в другите, под тези разсърдени небеса. Покажеш ли слабост в един вълчи свят - си на прицел. А ти умееш да замесиш от думите хляб и утро, Лили. И ми е дъхаво утрото с твоята поезия, населена с толкова човечност и благородство. Благодаря ти за удоволствието. Творбата ти звучи монолитно, въпреки че си събрала няколко творби - ако не беше споделила, нямаше да знам и подозирам даже че е така. Бъди! Ив |
Re: Пътуващи пясъци от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 22.02.2011 @ 17:35:13 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Винаги съм олюлявала душата си над пропаста, Бароне. Или хайде да бъдем честни - от много години я люлея така. И се страхувам в един момент да не се сурне надолу. После няма спасение.
Ти може би не ги познаваш тези стихотворения, защото по-късно си се регистрирал, но за много хора те наистина са познати и съществуват по-нататък в профила ми. Това беше една емоция, писана на прескакулки, защото не бе възможно да я обхвана наведнъж и се родиха няколко текста... И аз не обичам да обяснявам стихотворенията си - кой каквото прочел, прочел, кой кавото разбрал, разбрал, но заради много топлите думи от твоя страна, за които ти благодаря, ще ти призная. Тук иде реч преди всичко за любов и страх. Понякога става и така - любовта може да е непосилна за носене. Като кръст.
Благодаря ти! |
]
Re: Пътуващи пясъци от kristi на 21.02.2011 @ 23:19:53 (Профил | Изпрати бележка) | Любимите ми, любимите ми, номадко хубава и сладкодумна!
А сега - нанизани в огърлие, което изгаря сетивата, колчем докоснеш го!
() |
Re: Пътуващи пясъци от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 22.02.2011 @ 17:25:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Още го пиля, Кристи. После ще затворя страницата. Харесала съм си в един клип камила - много светло бежава почти бяла. Заплювам си я. После току виж пак тръгна през тези прокълнати пясъци. Иначе как ще се раждат приказките.
Прегръдки!
|
]
Re: Пътуващи пясъци от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 17.02.2011 @ 22:14:43 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Радвам се, че ти харесва! Всъщност това стохотворение беше писано и дописвано на отделни части. Сега, събрани в книга, /Изграя си с нещо, което няма да види бял свят, но.../ реших, че събрани по този начин звучат по-плътно и че от парчетосването само губят. Дано се е получило.
Благодаря ти! |
]
Re: Пътуващи пясъци от zaltia на 17.02.2011 @ 22:10:50 (Профил | Изпрати бележка) | Дали това е пясъчният стълб, от приказните ти думи който сега си сглобила от вече разпиляните си мисли, или просто си се върнала назад във времето- не мога да знам, но това което прочетох е нещо наистина невороятно красиво!
Никога не съм писал толкова дълго коментар- по простата причина че постоянно се връщах към прекрасното ти стихотворение!
"Чуй – пясъкът със вятъра се люби."
Извън творбата ти- това е нещо страхотно вярно- бил съм в Мароко и съм го усещал. Благодаря ти че ми го припомни!
|
Re: Пътуващи пясъци от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 17.02.2011 @ 22:18:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Да върнах се малко назад и сигурно ще продължа да го дълбая още малко, но ще съм щастлива, ако намирате, че със сливането си са сполучили.
И аз съм била в пустинята. Преди време разказвах в сайта. Познато ми е. :-) :-) :-) |
]
Re: Пътуващи пясъци от zaltia на 17.02.2011 @ 22:59:45 (Профил | Изпрати бележка) | Ще се радвам ако някога се видим- да си поговорим ...... за тези толкова красиви "Пътуващи пясъци" Още един път ти благодаря, че ме върна във оня другия- наистина различен свят!
|
]
]
Re: Пътуващи пясъци от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.02.2011 @ 22:25:13 (Профил | Изпрати бележка) | Лили, невероятно хубаво се е получило!
Подсилваш мистичното усещане, поне на мен така ми въздейства!
Браво!!!
:-*** |
]
Re: Пътуващи пясъци от ASTERI на 17.02.2011 @ 22:43:10 (Профил | Изпрати бележка) | Липсваха ми *номадските* ти стихове, Лили! И *червеното* оче на вълчето ми липсва!
Всичко твое: пустинно, търсещо, жадно и скитащо ми е слабост!
Много хубаво си направила, че поднесе цялата *торта*! Парченцата ме оставяха гладна!
Поздрави, ЛИЛИ! |
Re: Пътуващи пясъци от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 17.02.2011 @ 22:47:43 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Да, реших да ги събера. Макар да го оглеждах, сега намирам няколко места, които трябва да се пипнат и дори вече подмених думички, но това е дребна работа. Може би ще се върна пак към вълчето в мен. Имам нужда от него.
Благодаря, Астери! |
]
Re: Пътуващи пясъци от mariq-desislava на 17.02.2011 @ 23:08:08 (Профил | Изпрати бележка) | Еднороден е пясъкът в гените ти - това ми беше първата асоциация, разбира се, шантава.:) Истината е, че ако не беше казала, че са отделни текстове, никога нямаше да се сетя. |
Re: Пътуващи пясъци от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 17.02.2011 @ 23:16:57 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Да, това беше нещо, което не успях да изговоря с едно стихотворение и то бе последвано от още няколко и дори в един момент емоцията взе да се "разплисква", но тези останаха плътно вързани едно за друго и сега реших да ги събера, за да си звучат в единство. |
]
Re: Пътуващи пясъци от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 18.02.2011 @ 00:28:29 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Йееее...Уаууу!!! ...Това ми е първосигналната реакция! Аплодисменти!!! Преляли са се като....пътуващи пясъци наистина...
...аязмо за душа опожарена...
Страхотна си, Лили! Възхитени поздрави! |
]
Re: Пътуващи пясъци от kasiana на 18.02.2011 @ 07:37:39 (Профил | Изпрати бележка) | ЛИЛИ, НЕВЕРОЯТНА СИ!!!!!!!
При първото четене, сътвореното от теб премина като поетично торнадо през душата ми, а при следващите - се огледах и пих от свещените води на АЯЗМОТО НА ТВОЯТА ВЕЛИКА ДУША!!!!!!!!!!!
БЪДИ!!!!!!!!!!!
Каси |
]
Re: Пътуващи пясъци от Evil_Yosha на 18.02.2011 @ 09:08:08 (Профил | Изпрати бележка) | "Вълчица е. Протяга влажен нос
и блъска с глас по портите на Господ.
Повярвай й. Тя чува със кръвта – "
Вярвам И, Сребърна!
Благодаря за великолепната поезия! |
]
Re: Пътуващи пясъци от yotovava на 18.02.2011 @ 09:13:05 (Профил | Изпрати бележка) | Неизмеримо удоволствие е да те чете човек, страхотно поетично вълшебство си сътворила!!! |
]
Re: Пътуващи пясъци от mamasha на 18.02.2011 @ 09:56:50 (Профил | Изпрати бележка) | Като ги чета обединени, мисля, че всяко едно поотделно би загубило. Така звучат наистина прекрасно. Поздрави за хрумката!!!
Прелест си е и като образност ("Чуй – пясъкът със вятъра се люби.", "Луната е червена. Гледа лошо./ Вълчица е. Протяга влажен нос/ и блъска с глас по портите на Господ.", "крилото ми към зимата гребе,"), и като избор на епитетите ("тъмната си жажда", "кипналите гибли", "разсърдено небе", " душа опожарена"), умело вплетени в метафори и сравнения! Допадна ми и чувството - една едва доловима тъга, която прелива от стих в стих и някак неусетно се превръща в надежда за обич и щастие! И, без да искаш, на финала се усмихваш!
Поздравления, Сребърна!!! |
]
Re: Пътуващи пясъци от mamasha на 18.02.2011 @ 10:59:44 (Профил | Изпрати бележка) | Не, не ги трий! В никакъв случай!!! Просто казвах, че заедно звучат много по-добре - и по-силно, и по-красиво. Допълват се чудесно едно друго. |
]
]
Re: Пътуващи пясъци от seso-sms-o на 18.02.2011 @ 11:14:14 (Профил | Изпрати бележка) | :) най-истинската е на свобода... със всичките цигулки !Поздрав! |
]
Re: Пътуващи пясъци от phifo на 18.02.2011 @ 12:32:35 (Профил | Изпрати бележка) | Според мене става така, заедно. Най важното е, че не изглежда претрупано. Отделните части запазват своето звучене и същевременно се допълват. |
Re: Пътуващи пясъци от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 18.02.2011 @ 18:48:02 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Благодаря ти, Филипе! Това ми беше необходимо да чуя - че не стоят като 3 различни кръпки. Родени бяха като парчета на едно и също нещо, а между тях - асфиксия. Нека бъдат заедно.
Благодаря ти! |
]
Re: Пътуващи пясъци от zebaitel на 18.02.2011 @ 16:07:56 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесно звучат заедно, Лили! Поздравявам те! Абсолютно стихийна поезия! |
]
Re: Пътуващи пясъци от ra4e-ton на 18.02.2011 @ 21:56:10 (Профил | Изпрати бележка) | Какво да ти кажа, Вълчице, отнесе ме някъде много далеч... и същевременно близко. Страхотно е, нямам думи! Не съм ги чела поотделно, но сега магията им пъплеше в кръвта ми, докато четях, и се опиянявах от музиката на стиха, на чувствата... Въздейства ми по невероятен начин, наистина. За което ти благодаря, усещането си струваше! :)
|
]
Re: Пътуващи пясъци от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 18.02.2011 @ 22:43:47 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Благодаря ти за добрите думи! Преди малко споделих, че още се губя в тези пясъци и значи нещата не са се утоложили... Корекциите обаче не променят смисъла.
Благодаря ти още веднъж! |
]
Re: Пътуващи пясъци от voda на 19.02.2011 @ 17:58:41 (Профил | Изпрати бележка) | "Защо ми е посока за небе, щом няма ги крилата за летене?"
Тази композиция докосва всички сетива.
Идеята е чудесно реализирана.
Поздравления! |
]
Re: Пътуващи пясъци от betina на 26.02.2011 @ 19:40:18 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам, Силвър, за кой път го чета. Великолепно е... повлича в друг свят - приказка... Такива стихове заслужават да се помнят наизуст. Поне за мен е така. |
]
Re: Пътуващи пясъци от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 26.02.2011 @ 19:58:30 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | То е нещо като въртене вкръг. Какво да наслагвам? Край тези се родиха и още неща, но заради ценробежните сили при кръгово движение вече се отдалечават от основната тема.
Малееей, ако не беше физиката как щях да обясня!
:-)))))))))))))))))))))
Благодаря ти! |
]
Re: Пътуващи пясъци от baijim (jimmyart@abv.bg) на 15.03.2011 @ 21:55:32 (Профил | Изпрати бележка) http://jimmyart.free.bg | :-)
Здравей, Лили!
Поздравявам те за идеята.
Пътуващи пясъци е твоето пътуване. Към самата себе си.
Звучиш ми като Казандзакис в поетична форма.
Браво! |
Re: Пътуващи пясъци от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 15.03.2011 @ 22:36:41 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Може и пътуване към себе си да се нарече, Бай Джим, доколкото всички лутания са пътуване към себе си. За съжаления на Казандзакис освен "Зорба Гърка" друга книга нямам. Мисля, че имах и "Капитан Михалис" но много отдавна ми се губи от погледа и не знам дали съм я бутнала някъде, дали е изчезнала или просто се заблуждавам. Като че ли я помня визуално като книжно тяло, а не помня да съм я чела. "Зорба Гърка" си стои до главата ми. Другите съм търсила в антиквариата, но се оказаха много скъпи.
Това, че намираш нещо от духа на Казандзакис при мен е огромна чест.
Благодаря ти! Поздрави! |
] | |