автор: flagumdei

понеже времето е плавно не разбрах кога
да бъда влюбен вече значи да съм смешен
и понеже
очите ми се умориха да се взират
във тази въртележка от лица
и думи и души и черни дупки от лесни неистини
за да търсят там нейде заровени
доказателствата за бог
и усмивката му озарила едно
по-различно обичане
ще ги оставя в малка алабастрова кутийка
с много тиха и светла и тъжна надежда
все някой някога да види с тях
което не заслужих
а пък аз
покорно и безжизнено и сляпо
ще старея