автор: Shemet

Рояк мушици си летяха
свободно пърхаха с крилца
В дребни храсти нощем спяха,
осъмваха със първата зора.

Едине намираха в полето,
оплюваха зелените листа
на хлад отиваха в дерето
де бе мрачно и с воня.

Безметежно тъй си те живяха
и ден след ден вървЕ...
Едни по купчинки измряха,
а други - случаят ги взе.

Роякът някак леко отъня
останаха си няколко мухи
и текна там на нЕкоя в съня
че нещо тук велико предстои

Видяла тя, до някакво дърво
изтропкано наскоро тук така,
намачкано, изцапано, такоз едно
листченце от вестник край купА!

Загледала се в опит да чете
но пуста малка мухова глава
Как ще може тя да разбере,
че за туй си трябва време у школА!

Отлитна тя към близкото градче,
видя прозорец там отворен,
натъпкани книжа на редове
и библиотекар от четене озорен!

И баничка бе хапнал той -
миришеше на вкисната боза,
сега се виждаше като герой
и здраво хъркаше в съня.

Задъхана след дълъг път,
почисти своите крилца,
над баничката полетя във кръг
и на книжка мъничка се спря.

Реши, че тук ще заучава,
науката ще трупа с дни
и не видя библиотекаря палав
как вестник на руло той сви...

Усети полъх нежен
и някаква ефирна лекота,
погледа й леко се премрежи
и опъна малки петала.

Поривът така приключи
към наука, знание и светлина -
в живота хубаво не ще се случи
щом роден си сред лайна...