Късен следобед в полупразен бар.
Джукбокс и саксофона нежно cвири.
Китара му припява пак рефрена стар
Седя зад чашата c Мартини
и пиша стихове сама.
Сакрално сплетени тела
във танца се поклащат бавно.
Отпивам глътка питие.
Отсреща някой ме фиксира жадно.
Съзнание изпразнено до болка,
на мисли бурни бариера.
Дали открихме любовта
или за нас е пак химера.
Лоялност, лъст, предателство
се гонят в чудовищен гамбит.
Изхвърлят ни самонадеяно
на кръстопът безпътица живот.
Исках да ти подаря небе горещо,
топъл звезден прах от рими.
Завръщам се при тебе уморена.
На листа бял е краткото:“Прости ми!”