Труден път! Дълго време по него вървя...
Пропаст зее зад мен, щрака челюст и дебне...
Не вали звездопад ! И, не грее зора...
и сърцето ме моли за отдих! Да седне!...
А, на пътя ми ангели паднали спят...
Пеперудени ангели тътрят колене...
И, търгуват с крилата си в стръмния път...
И,купуват охолство и, продават летене
И, вървя – крачка – вяра- и, стих
И, пълзя, но крила не откъсвам от мене...
Не продавам крилата си мои до Смърт
и от Нея ще литна- когато ме вземе...