И съм капчица светла роса
в необятния ден
на безкрайната слънчева Милост.
Споделена сълза, коленичила редом до теб
пред редиците Истина, носещи тайната Сила...
Малка нотичка музика в нежните извори плам
недокоснали пръстите...
но преналели сърцата ни...
и дихание в бялата вечност на чудния Храм
в който тихичка розова песен
гради Тишината ни.
И защото така недостойна
приведох очи
пред искрящия звън,
слепотата ми днес е дарена
с нероденото утро, в което смирени мълчим.
И отпиваме Обич.
Утеха.
За тебе и в мене.